Доносническа България“ ли? Лидерът на Възраждане“ Костадин Костадинов притежава университетски дипломи, включително

„ Доносническа България “ ли? Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов има академични дипломи, в това число и по история (Балканистика) и в действителност би трябвало добре да знае коя е „ Доносническа България “. Защото такава в действителност съществува.

Но дано караме поред.

Г-н Костадинов и неговите сподвижници употребяват това фразеология за една българска партия, показана в Народното събрание, чиято абревиатура в действителност е ДБ. Да наричаш политическия си конкурент или съперник с обидни имена обаче не е симптом на особена просветеност, в противен случай – това алармира беззащитност и безпомощен яд. И, да, несъмнено: една част от критиците на господин Костадинов също на собствен ред го назовават с обидно име, само че тази взаимност не значи, че е вярно.
Внушенията на Костадинов
Г-н Костадинов, който въобще не е малоумен човек, явно прави това преименуване с ясна цел. Първо, по наличен метод да внуши на благоразположената аудитория, че избрана политическа мощ обслужва непознати ползи, „ доносничейки “ пред първенци в чужбина. И второ, да влезе в дискурса на по този начин наречения „ елементарен българин “, за който грубиянщините, обидите и евтиното заиграване с нечие име (предполага господин Костадинов, допускам аз) са си изцяло в реда на нещата.

Опитът за игрословица „ Доносническа България “ несъмнено е на ниска цена и безвкусен на езиково ниво. Но в исторически подтекст и като подстрекателство той отива даже оттатък цинизма.
Ето за какво:
Г-н Костадинов и неговите сподвижници внушават, че една политическа партия „ доносничи против България “ пред американците и пред Европейски Съюз. Но белким е „ донос “ срещу България да твърдиш, че страната страда от тежка корупция? Ами че това го написа и в програмата на „ Възраждане “! И още: една партия, на чиито скромни манифестации се веят знамената на непозната (и сега несъмнено неприятелска) страна, надали може да упреква в чуждопоклонничество друга партия, която единствено се разпознава с участието на страната си в интернационалните съюзи. Тук даже не става дума за благосклонностите на самия господин Костадинов към Русия и за обвиняванията против него, че си пие чая в съветското посолство…

Коя тъкмо е „ Доносническа България “
И най-важното най-после:
Да, „ Доносническа България “ наистина съществува, само че тя се споделя не Демократична България, а Народна република България. Както стана дума, господин Костадинов е учил в университет и сигурно знае, че оня режим (който той самият от време на време разпалено критикува) се крепеше на две колони: камшика и моркова в ръцете на неговата обичана Москва и гигантското доносническо инфектиране, вкарано подкожно в българското общество от същата тази Москва.

В интерес на истината партия „ Възраждане “ и нейният водач не се кълнат обществено в обич към Народна република България, към други Живков или към Държавна сигурност, само че в формалната им политическа стратегия черно на бяло написа, че с настъпването на демокрацията България е изгубила своята държавност, че е понесла унищожителни удари (демография, опазване на здравето и пр.), че активите (разбирай на НРБ) са били разграбени, че са били изгубени стратегически браншове, а публичният морал е фалирал.

От всичко това всеки образован четец остава с усещането, че съгласно „ Възраждане “ НРБ, същинската „ Доносническа България “, в действителност не е била толкоз неприятно място за живеене. Да, комунистите са избили почтени хора, само че част от жертвите са си били отговорни, написа самият господин Костадинов в блога си. И неслучайно неговата партия напусна пленарната зала на Народното събрание на 1 февруари тази година – дата, която се отбелязва като Ден за благодарност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Пак по отношение на историческата начетеност: общоизвестно е историческото наблюдаване, че демокрацията може да бъде злоупотребена от партии, които в действителност желаят да разрушат самата народна власт. Понякога те нахлуват в парламентите с оръжие в ръка, различен път влизат там в следствие от законни избори. Във втория вид такива партии първоначално постоянно се пробват да вземат на абордаж цивилизования и учтив парламентарен език, те така да се каже „ пиратстват в лични води “.

Какво става оттова насетне може да се прочете в учебниците по история.

Коментарът на Александър Андреев е оповестен в.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!